18 ago 2008, 11:00

Бродирам с устни небесата...

2.2K 1 39

 

 

Бродирам с устни небесата...

 

 

Понякога мълча в тъга.
До задушаване.
По устните ми думите
задъхано хриптят.
Омръзна ми от писъци
разнищено-сподавени.
Сълзите, неродените,
мънистено броя.
Понякога приличам
на небе. Продрано.
Очите ми със мълнии
жигосват.
Опих се с дъжд.
(За кой ли път - пияна!)
Ръцете липсата ти
пак докосват.
Не те загубих всъщност.
Просто не дойде.
Не ми се случи.
Като бяла истина.
Душата ми е облак.
Ветрени мечти преде.

Бродирам с устни
свойто слънце неразлистено.


16.08.2008 г.

 

                        клип, Бродирам с устни небесата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Шутева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих.Една истина за жената. Изпълваща със размисли и нежност всички сетива . Поздравления
  • Братя Грим, ако имаше как! - трябва да те носят на ръце !!!
  • Благодаря ви, приятели, радват ме думите ви!

    BmBn (Ваня Димова),
    щом всичко вече е изяснено и уточнено, няма проблем.
  • Първо искам да кажа, че стихотворението ти е страхотно..нямам достатъчо думи за него.!! И да ти се извиня, че неволно го "откраднах" като го написах в собствен сайт...наистина съжалявам за това, но не съобразих (много глупаво)..за това посочих автора - ТИ... а всички останали, които не бяха мои или не съм посочила автор - изтрих.. почувствах се много неловко. Съжалявам и още веднъж се извинявам на теб и на другите автори..
  • Чудесни думи, музика и картина в едно!Прекрасно е!
    Поздрави, Гери!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...