18.08.2008 г., 11:00

Бродирам с устни небесата...

2.2K 1 39

 

 

Бродирам с устни небесата...

 

 

Понякога мълча в тъга.
До задушаване.
По устните ми думите
задъхано хриптят.
Омръзна ми от писъци
разнищено-сподавени.
Сълзите, неродените,
мънистено броя.
Понякога приличам
на небе. Продрано.
Очите ми със мълнии
жигосват.
Опих се с дъжд.
(За кой ли път - пияна!)
Ръцете липсата ти
пак докосват.
Не те загубих всъщност.
Просто не дойде.
Не ми се случи.
Като бяла истина.
Душата ми е облак.
Ветрени мечти преде.

Бродирам с устни
свойто слънце неразлистено.


16.08.2008 г.

 

                        клип, Бродирам с устни небесата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Шутева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих.Една истина за жената. Изпълваща със размисли и нежност всички сетива . Поздравления
  • Братя Грим, ако имаше как! - трябва да те носят на ръце !!!
  • Благодаря ви, приятели, радват ме думите ви!

    BmBn (Ваня Димова),
    щом всичко вече е изяснено и уточнено, няма проблем.
  • Първо искам да кажа, че стихотворението ти е страхотно..нямам достатъчо думи за него.!! И да ти се извиня, че неволно го "откраднах" като го написах в собствен сайт...наистина съжалявам за това, но не съобразих (много глупаво)..за това посочих автора - ТИ... а всички останали, които не бяха мои или не съм посочила автор - изтрих.. почувствах се много неловко. Съжалявам и още веднъж се извинявам на теб и на другите автори..
  • Чудесни думи, музика и картина в едно!Прекрасно е!
    Поздрави, Гери!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....