21 мая 2015 г., 00:15

Броеницата Живот

520 0 0

Всеки понеделник

чакам петъка да дойде,

а всеки петък

моля се да няма понеделник.

 

Така изтича между пръстите

трънливият живот

със свежите, но бързо отминаващи

свободни дни

и тягостните и без въздух часове

на сиви и оловни делници.

 

Ронят се сълзите

от сухите, безрадостни очи,

сълзите на очаквана надежда,

за другата, на пролетен пасат съдба.

 

Редят се във безкрайната

житейска броеница

зърната на измамен, остър кехлибар,

проблясват в уморените зеници

желаните искри за някакъв копнеж,

внезапен дар...

 

В кръговратът на поредни седмици,

на сътворените от тях сезони

и търкалящи години,

аз търся дните на топящи ледници,

за да се радвам с кратка радост

и поема въздух за въздишка

към животът сред гонитба,

в неусетен миг, във бърз галоп отминал!

 

гр. София, 11.04. 2015 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...