21 мая 2015 г., 00:15

Броеницата Живот

522 0 0

Всеки понеделник

чакам петъка да дойде,

а всеки петък

моля се да няма понеделник.

 

Така изтича между пръстите

трънливият живот

със свежите, но бързо отминаващи

свободни дни

и тягостните и без въздух часове

на сиви и оловни делници.

 

Ронят се сълзите

от сухите, безрадостни очи,

сълзите на очаквана надежда,

за другата, на пролетен пасат съдба.

 

Редят се във безкрайната

житейска броеница

зърната на измамен, остър кехлибар,

проблясват в уморените зеници

желаните искри за някакъв копнеж,

внезапен дар...

 

В кръговратът на поредни седмици,

на сътворените от тях сезони

и търкалящи години,

аз търся дните на топящи ледници,

за да се радвам с кратка радост

и поема въздух за въздишка

към животът сред гонитба,

в неусетен миг, във бърз галоп отминал!

 

гр. София, 11.04. 2015 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...