May 21, 2015, 12:15 AM

Броеницата Живот

519 0 0

Всеки понеделник

чакам петъка да дойде,

а всеки петък

моля се да няма понеделник.

 

Така изтича между пръстите

трънливият живот

със свежите, но бързо отминаващи

свободни дни

и тягостните и без въздух часове

на сиви и оловни делници.

 

Ронят се сълзите

от сухите, безрадостни очи,

сълзите на очаквана надежда,

за другата, на пролетен пасат съдба.

 

Редят се във безкрайната

житейска броеница

зърната на измамен, остър кехлибар,

проблясват в уморените зеници

желаните искри за някакъв копнеж,

внезапен дар...

 

В кръговратът на поредни седмици,

на сътворените от тях сезони

и търкалящи години,

аз търся дните на топящи ледници,

за да се радвам с кратка радост

и поема въздух за въздишка

към животът сред гонитба,

в неусетен миг, във бърз галоп отминал!

 

гр. София, 11.04. 2015 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...