Всеки понеделник

чакам петъка да дойде,

а всеки петък

моля се да няма понеделник.

Така изтича между пръстите

трънливият живот

със свежите, но бързо отминаващи

свободни дни

и тягостните и без въздух часове

на сиви и оловни делници.

Ронят се сълзите

от сухите, безрадостни очи,

сълзите на очаквана надежда,

за другата, на пролетен пасат съдба.

Редят се във безкрайната

житейска броеница

зърната на измамен, остър кехлибар,

проблясват в уморените зеници

желаните искри за някакъв копнеж,

внезапен дар...

В кръговратът на поредни седмици,

на сътворените от тях сезони

и търкалящи години,

аз търся дните на топящи ледници,

за да се радвам с кратка радост

и поема въздух за въздишка

към животът сред гонитба,

в неусетен миг, във бърз галоп отминал!

гр. София, 11.04. 2015 г.