8 апр. 2008 г., 13:48

Брожението на поета

758 0 4

Брожението на поета

 

Душата на поета броди гола

в сияйните полета на света.

Тя скита, вие се в небето

и следва всеки порив на сърцето.

 

Душата търси своя миг безкраен -

да се излее в ясна светлина,

да каже на света, все още таен,

къде ще срещне свойта красота.

 

Душата иска силно да запее,

да сложи всичко, що е тъмно, във светлик,

с крилата свои светли да огрее

на музата разцъфналия лик.

 

Душата знае, че в деня наречен

ще влезе в най-красивия покой,

ще има стая във палата вечен,

ще се смили над всичко в нея Той.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нико Ников Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вярно казва го душата.Поздрави.
  • Поета е герой, не съм изцяло аз...
  • Един уникален поет си ти,
    съдейки по стихотворенията ти описващи
    именно Теб бих казала
    Аз се надявам да има все повече
    стихчета в сайта като твоите! Усмивки!
  • Браво, Нико! Ти явно си решил да пресъздадеш творчески всички вълнения на поетите

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...