Брожението на поета
Душата на поета броди гола
в сияйните полета на света.
Тя скита, вие се в небето
и следва всеки порив на сърцето.
Душата търси своя миг безкраен -
да се излее в ясна светлина,
да каже на света, все още таен,
къде ще срещне свойта красота.
Душата иска силно да запее,
да сложи всичко, що е тъмно, във светлик,
с крилата свои светли да огрее
на музата разцъфналия лик.
Душата знае, че в деня наречен
ще влезе в най-красивия покой,
ще има стая във палата вечен,
ще се смили над всичко в нея Той.
© Нико Ников Все права защищены