8.04.2008 г., 13:48

Брожението на поета

761 0 4

Брожението на поета

 

Душата на поета броди гола

в сияйните полета на света.

Тя скита, вие се в небето

и следва всеки порив на сърцето.

 

Душата търси своя миг безкраен -

да се излее в ясна светлина,

да каже на света, все още таен,

къде ще срещне свойта красота.

 

Душата иска силно да запее,

да сложи всичко, що е тъмно, във светлик,

с крилата свои светли да огрее

на музата разцъфналия лик.

 

Душата знае, че в деня наречен

ще влезе в най-красивия покой,

ще има стая във палата вечен,

ще се смили над всичко в нея Той.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нико Ников Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вярно казва го душата.Поздрави.
  • Поета е герой, не съм изцяло аз...
  • Един уникален поет си ти,
    съдейки по стихотворенията ти описващи
    именно Теб бих казала
    Аз се надявам да има все повече
    стихчета в сайта като твоите! Усмивки!
  • Браво, Нико! Ти явно си решил да пресъздадеш творчески всички вълнения на поетите

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...