Apr 8, 2008, 1:48 PM

Брожението на поета

763 0 4

Брожението на поета

 

Душата на поета броди гола

в сияйните полета на света.

Тя скита, вие се в небето

и следва всеки порив на сърцето.

 

Душата търси своя миг безкраен -

да се излее в ясна светлина,

да каже на света, все още таен,

къде ще срещне свойта красота.

 

Душата иска силно да запее,

да сложи всичко, що е тъмно, във светлик,

с крилата свои светли да огрее

на музата разцъфналия лик.

 

Душата знае, че в деня наречен

ще влезе в най-красивия покой,

ще има стая във палата вечен,

ще се смили над всичко в нея Той.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нико Ников All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вярно казва го душата.Поздрави.
  • Поета е герой, не съм изцяло аз...
  • Един уникален поет си ти,
    съдейки по стихотворенията ти описващи
    именно Теб бих казала
    Аз се надявам да има все повече
    стихчета в сайта като твоите! Усмивки!
  • Браво, Нико! Ти явно си решил да пресъздадеш творчески всички вълнения на поетите

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...