Apr 8, 2008, 1:48 PM

Брожението на поета

757 0 4

Брожението на поета

 

Душата на поета броди гола

в сияйните полета на света.

Тя скита, вие се в небето

и следва всеки порив на сърцето.

 

Душата търси своя миг безкраен -

да се излее в ясна светлина,

да каже на света, все още таен,

къде ще срещне свойта красота.

 

Душата иска силно да запее,

да сложи всичко, що е тъмно, във светлик,

с крилата свои светли да огрее

на музата разцъфналия лик.

 

Душата знае, че в деня наречен

ще влезе в най-красивия покой,

ще има стая във палата вечен,

ще се смили над всичко в нея Той.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нико Ников All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вярно казва го душата.Поздрави.
  • Поета е герой, не съм изцяло аз...
  • Един уникален поет си ти,
    съдейки по стихотворенията ти описващи
    именно Теб бих казала
    Аз се надявам да има все повече
    стихчета в сайта като твоите! Усмивки!
  • Браво, Нико! Ти явно си решил да пресъздадеш творчески всички вълнения на поетите

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...