27 июл. 2007 г., 16:11

БРЯГ

991 0 0
А няма смисъл да плача тук за теб сега.
Разтварям пръсти, изтича моята свобода.
Затварям се в себе си и търся бряг.

Заспивам пак сега в своята самота.
А как да спра това?
Пари в мен тъга
и не виждам бряг,
и не търся даже вече теб.
Не, не знам.
Любов, дали?

Вода повлича отчаяните ми очи.
На теб прилича това, което ми горчи.
И не спря и боля, а така до кога?
Няма бряг никога.
И крещя болката, която се роди.
И вселената плаче с моите сълзи.
Кой ме спря? Кой направи ми това?
Не, не знам.
Любов, дали?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...