27 июл. 2007 г., 16:11

БРЯГ

993 0 0
А няма смисъл да плача тук за теб сега.
Разтварям пръсти, изтича моята свобода.
Затварям се в себе си и търся бряг.

Заспивам пак сега в своята самота.
А как да спра това?
Пари в мен тъга
и не виждам бряг,
и не търся даже вече теб.
Не, не знам.
Любов, дали?

Вода повлича отчаяните ми очи.
На теб прилича това, което ми горчи.
И не спря и боля, а така до кога?
Няма бряг никога.
И крещя болката, която се роди.
И вселената плаче с моите сълзи.
Кой ме спря? Кой направи ми това?
Не, не знам.
Любов, дали?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...