БРЯГ

А няма смисъл да плача тук за теб сега.
Разтварям пръсти, изтича моята свобода.
Затварям се в себе си и търся бряг.

Заспивам пак сега в своята самота.
А как да спра това?
Пари в мен тъга
и не виждам бряг,
и не търся даже вече теб.
Не, не знам.
Любов, дали?

Вода повлича отчаяните ми очи.
На теб прилича това, което ми горчи.
И не спря и боля, а така до кога?
Няма бряг никога.
И крещя болката, която се роди.
И вселената плаче с моите сълзи.
Кой ме спря? Кой направи ми това?
Не, не знам.
Любов, дали?