24 мар. 2008 г., 13:10

Бряг

965 0 7

Вече те познавам.

Далеч от загадъчното,

макар с усмивка

снизходителна,

знака на моята   

обич

ще видиш.

Все не искаш да признаеш,

че моят бряг

се вижда,

а твоят все в мъгла

се губи.

Ще ме видиш -

макар със суетата

жегнат,

като в криво огледало.

Косата ми

пространството пали

като нова медна монета.

Ще ме видиш -

на моя бряг те чакам

като цветоносен зефир,

а в прозрачност

сълза объркана блести -

от огорчение

или от очакване -

от борей - Феб да станеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дима Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...