24 мар. 2008 г., 13:10

Бряг

967 0 7

Вече те познавам.

Далеч от загадъчното,

макар с усмивка

снизходителна,

знака на моята   

обич

ще видиш.

Все не искаш да признаеш,

че моят бряг

се вижда,

а твоят все в мъгла

се губи.

Ще ме видиш -

макар със суетата

жегнат,

като в криво огледало.

Косата ми

пространството пали

като нова медна монета.

Ще ме видиш -

на моя бряг те чакам

като цветоносен зефир,

а в прозрачност

сълза объркана блести -

от огорчение

или от очакване -

от борей - Феб да станеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дима Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...