Бряг
Вече те познавам.
Далеч от загадъчното,
макар с усмивка
снизходителна,
знака на моята
обич
ще видиш.
Все не искаш да признаеш,
че моят бряг
се вижда,
а твоят все в мъгла
се губи.
Ще ме видиш -
макар със суетата
жегнат,
като в криво огледало.
Косата ми
пространството пали
като нова медна монета.
Ще ме видиш -
на моя бряг те чакам
като цветоносен зефир,
а в прозрачност
сълза объркана блести -
от огорчение
или от очакване -
от борей - Феб да станеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дима Всички права запазени
