Вече те познавам.
Далеч от загадъчното,
макар с усмивка
снизходителна,
знака на моята
обич
ще видиш.
Все не искаш да признаеш,
че моят бряг
се вижда,
а твоят все в мъгла
се губи.
Ще ме видиш -
макар със суетата
жегнат,
като в криво огледало.
Косата ми
пространството пали
като нова медна монета.
Ще ме видиш -
на моя бряг те чакам
като цветоносен зефир,
а в прозрачност
сълза объркана блести -
от огорчение
или от очакване -
от борей - Феб да станеш.
© Дима All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
