24 mar 2008, 13:10

Бряг

964 0 7

Вече те познавам.

Далеч от загадъчното,

макар с усмивка

снизходителна,

знака на моята   

обич

ще видиш.

Все не искаш да признаеш,

че моят бряг

се вижда,

а твоят все в мъгла

се губи.

Ще ме видиш -

макар със суетата

жегнат,

като в криво огледало.

Косата ми

пространството пали

като нова медна монета.

Ще ме видиш -

на моя бряг те чакам

като цветоносен зефир,

а в прозрачност

сълза объркана блести -

от огорчение

или от очакване -

от борей - Феб да станеш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дима Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...