Пробудих се в разгара на мечтите,
преди да си помисля, че съм стара.
От изгрева останаха лъжите,
пречупени в загиващата вяра,
запомнила на прага си лъчите
от писък на отиващо си лято,
където онемяха кухи дните
и скъсания дъх на неизпято.
Разсъних се, а още те изплаквам
в ронливите очи на дъждовете.
И днес съвсем разбирам, че оставаш
най-синия ми бряг из бреговете.