24.04.2010 г., 0:16 ч.

Бряг 

  Поезия
785 0 18

 

 

 

Пробудих се в разгара на мечтите,

преди да си помисля, че съм стара.

От изгрева останаха лъжите,

пречупени в загиващата вяра,

 

запомнила на прага си лъчите

от писък на отиващо си лято,

където онемяха кухи дните

и скъсания дъх на неизпято.

 

Разсъних се, а още те изплаквам

в ронливите очи на дъждовете.

И днес съвсем разбирам, че оставаш

най-синия ми бряг из бреговете.

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??