Бряг за жило и мед
на Петкана в мен
Пространството ни тук е избуяло,
до гушата, на снопчета тъга,
а късото ни време цъцри вяло
на седмиците сиви по кръга.
Мълчим, подобно двама истукани,
от примиреност сме си собствен праг.
Защо не си направим сал, Петкане?
Ще ми припомниш как да съм моряк.
След време островите стават хищни.
Останеш ли - оглозгват те до крак.
На саркофага ни изрично пише,
че той е с граници “от бряг до бряг”.
Очите ни са вече в океана,
на път към някой друг, зелен фиорд.
Защо не си направим сал, Петкане? -
и саловете имат своя порт.
Сълзят ни мислите, светът ни - тесен…
За сал ни стига и една греда!
Пък… някой остров може да хареса
и нас, и жилото ни, и меда.
Радост Даскалова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Даскалова Все права защищены
