Бряг за жило и мед
на Петкана в мен
Пространството ни тук е избуяло,
до гушата, на снопчета тъга,
а късото ни време цъцри вяло
на седмиците сиви по кръга.
Мълчим, подобно двама истукани,
от примиреност сме си собствен праг.
Защо не си направим сал, Петкане?
Ще ми припомниш как да съм моряк.
След време островите стават хищни.
Останеш ли - оглозгват те до крак.
На саркофага ни изрично пише,
че той е с граници “от бряг до бряг”.
Очите ни са вече в океана,
на път към някой друг, зелен фиорд.
Защо не си направим сал, Петкане? -
и саловете имат своя порт.
Сълзят ни мислите, светът ни - тесен…
За сал ни стига и една греда!
Пък… някой остров може да хареса
и нас, и жилото ни, и меда.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Животът е движение.
-
Зарадвах се. Петкан все пак го има.
(И някой друг го къта като изповед).
Светът отвътре : глътка оптимизъм
платно,посока и лъжица мед...
-
благодаря ви за коментарите и прочитите!
-
Удоволствие е Радост!
Поздрав! -
от градската среда е и твърде многото хора в нея
-
Едно от най-хубавите стихотворения, които съм чел напоследък. Благодаря ти, че те има, Радост (си ми)!
-
Приказка за големи момичета и момчета!
-
Прочетох с удоволствие! Поздравления, Рег!
-
Много, ама много ми хареса. Препрочитам и препрочитам, и...
-
Много обичам това стихо, Рег.
-
Великолепна и по замисъл и по реализация творба. Образец на класически стих.
Поздравление за това силно стихотворение, Радост!
"Очите ни са вече в океана,
на път към някой друг, зелен фиорд.
Защо не си направим сал, Петкане? -
и саловете имат своя порт.
Сълзят ни мислите, светът ни - тесен…
За сал ни стига и една греда!"
Тук е достигната кулминация.
С най-сърдечен поздрав: Мисана
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
