11 дек. 2009 г., 00:22

Бръчки по Душата

1.1K 0 40

 

 

 

 

                              Б Р Ъ Ч К И   П О   Д У Ш А Т А

       ________________________________________

 

 

 

 

 

                               Не! Не плача...

 

                               Просто дъжд вали.

 

                               В разкъсаната ми от печал Душа.

 

 

 

                               Не! Не плача...

 

                               Повярвах. Затуй боли.

 

                               Сърцето - смачканото. Диша.

 

 

                                Не! Не плача...

 

                                Едно момиче. С притихнали очи.

 

                                Си тръгва в полумрака.

 

 

                                 Гола и сама.

 

                                 Изпепелена до бяло.

 

                                 Остана само Мъката.

 

                                 Дори и Времето е спряло.

 

                                 И ли не - то е някъде другаде...

 

 

 

 

                                А там някой пее под съпровод на китара.

 

 

 

 

                                  2009 г.

 

                                                                                    Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Борджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...