VIKTOR-111 (Виктор Борджиев) VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
4 103
Dec 11, 2009, 12:22 AM

Бръчки по Душата

  Poetry
1.1K 0 40

 

 

 

 

                              Б Р Ъ Ч К И   П О   Д У Ш А Т А

       ________________________________________

 

 

 

 

 

                               Не! Не плача...

 

                               Просто дъжд вали.

 

                               В разкъсаната ми от печал Душа.

 

 

 

                               Не! Не плача...

 

                               Повярвах. Затуй боли.

 

                               Сърцето - смачканото. Диша.

 

 

                                Не! Не плача...

 

                                Едно момиче. С притихнали очи.

 

                                Си тръгва в полумрака.

 

 

                                 Гола и сама.

 

                                 Изпепелена до бяло.

 

                                 Остана само Мъката.

 

                                 Дори и Времето е спряло.

 

                                 И ли не - то е някъде другаде...

 

 

 

 

                                А там някой пее под съпровод на китара.

 

 

 

 

                                  2009 г.

 

                                                                                    Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0