11.12.2009 г., 0:22

Бръчки по Душата

1.1K 0 40

 

 

 

 

                              Б Р Ъ Ч К И   П О   Д У Ш А Т А

       ________________________________________

 

 

 

 

 

                               Не! Не плача...

 

                               Просто дъжд вали.

 

                               В разкъсаната ми от печал Душа.

 

 

 

                               Не! Не плача...

 

                               Повярвах. Затуй боли.

 

                               Сърцето - смачканото. Диша.

 

 

                                Не! Не плача...

 

                                Едно момиче. С притихнали очи.

 

                                Си тръгва в полумрака.

 

 

                                 Гола и сама.

 

                                 Изпепелена до бяло.

 

                                 Остана само Мъката.

 

                                 Дори и Времето е спряло.

 

                                 И ли не - то е някъде другаде...

 

 

 

 

                                А там някой пее под съпровод на китара.

 

 

 

 

                                  2009 г.

 

                                                                                    Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...