24 нояб. 2007 г., 15:07

Брътвежи.

1.7K 0 11
Душата?
Чаша надигнах -
в последната капка
за миг май я зърнах,
но беше тъй кратко...
Дали не обърках
спомена ярък за
нейната цялост?!
Надигам шишето
с гърлото тясно...
Отново ли влюбване?
Шамар ми удари (чувството старо)
напред полетях,
но юмрукът изправи ме... (виждам в бяло)
Е... пак ще я търся...
В капките дъжд,
в нощните викове...
поне още веднъж!
Какво?!
А! Онази...
Нея задръж.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Шопландия Софийска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...