Брътвежи.
Чаша надигнах -
в последната капка
за миг май я зърнах,
но беше тъй кратко...
Дали не обърках
спомена ярък за
нейната цялост?!
Надигам шишето
с гърлото тясно...
Отново ли влюбване?
Шамар ми удари (чувството старо)
напред полетях,
но юмрукът изправи ме... (виждам в бяло)
Е... пак ще я търся...
В капките дъжд,
в нощните викове...
поне още веднъж!
Какво?!
А! Онази...
Нея задръж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Шопландия Софийска Всички права запазени