Nov 24, 2007, 3:07 PM

Брътвежи.

  Poetry » Other
1.7K 0 11
Душата?
Чаша надигнах -
в последната капка
за миг май я зърнах,
но беше тъй кратко...
Дали не обърках
спомена ярък за
нейната цялост?!
Надигам шишето
с гърлото тясно...
Отново ли влюбване?
Шамар ми удари (чувството старо)
напред полетях,
но юмрукът изправи ме... (виждам в бяло)
Е... пак ще я търся...
В капките дъжд,
в нощните викове...
поне още веднъж!
Какво?!
А! Онази...
Нея задръж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шопландия Софийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...