Nov 24, 2007, 3:07 PM

Брътвежи.

  Poetry » Other
1.7K 0 11
Душата?
Чаша надигнах -
в последната капка
за миг май я зърнах,
но беше тъй кратко...
Дали не обърках
спомена ярък за
нейната цялост?!
Надигам шишето
с гърлото тясно...
Отново ли влюбване?
Шамар ми удари (чувството старо)
напред полетях,
но юмрукът изправи ме... (виждам в бяло)
Е... пак ще я търся...
В капките дъжд,
в нощните викове...
поне още веднъж!
Какво?!
А! Онази...
Нея задръж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шопландия Софийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...