28 февр. 2013 г., 13:56

Буболечка

1.2K 0 1

Влизам през вратата

и гледам на стената 

буболечка черна

отнякъде се мерна,

с очи големи, страшни,

препуска по стените прашни.

С чехъла я праснах

и стената малко драснах,

не успях да я убия,

яростта си как да скрия.

Внезапно тя изчезна

и под вратата влезна,

гадинката пак се изплъзна,

как можа, как дръзна?

Забързах се аз да я стигна,

убих я и окото ми не мигна!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Караджова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Опитай се да надраснеш простичкото рап стихоплетничене, освен ако не искаш да създаваш текстове за рап "рецитиране". Експериментирай за да си създадеш стил. Този начин на писане, развит под влиянието на съвременната комерсиална "музика", не е най-добрия начин за изява в литературното пространство. Прекалено е масов и елементарен.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...