Влизам през вратата
и гледам на стената
буболечка черна
отнякъде се мерна,
с очи големи, страшни,
препуска по стените прашни.
С чехъла я праснах
и стената малко драснах,
не успях да я убия,
яростта си как да скрия.
Внезапно тя изчезна
и под вратата влезна,
гадинката пак се изплъзна,
как можа, как дръзна?
Забързах се аз да я стигна,
убих я и окото ми не мигна!
© Гергана Караджова All rights reserved.