22 июн. 2020 г., 10:33

Будете се! Надежда няма! 

  Поэзия » Философская
693 3 6

Изчезна стълбата. След райските дела.
Да слезе Бог сред нас - да се изгуби.
Души да търси скрити в хорските тела.
От срам и гняв, брадата да оскубе.

 

Да литне ангелът - с окаляни крила,
панически : Амин! - да каканиже.
Напразна жертвата Христова е била
човек човеку не е брат, ни ближен.

 

Попове грешни - песнопения - от зор,

недоразбрано - мрънкат, под носа си.
Пусни потоп, о Боже! - в земния си двор,
змията носи дяволът в кръвта си.

 

Но Бог е по презумпция така зает,
или пък  му е писнало - от драми.
Един - с проскубаните си крила поет,
крещи : Будете се! Надежда няма!

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??