Будете се! Надежда няма!
Изчезна стълбата. След райските дела.
Да слезе Бог сред нас - да се изгуби.
Души да търси скрити в хорските тела.
От срам и гняв, брадата да оскубе.
Да литне ангелът - с окаляни крила,
панически : Амин! - да каканиже.
Напразна жертвата Христова е била
човек човеку не е брат, ни ближен.
Попове грешни - песнопения - от зор,
недоразбрано - мрънкат, под носа си.
Пусни потоп, о Боже! - в земния си двор,
змията носи дяволът в кръвта си.
Но Бог е по презумпция така зает,
или пък му е писнало - от драми.
Един - с проскубаните си крила поет,
крещи : Будете се! Надежда няма!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
