31 окт. 2008 г., 22:03

Будител

1K 0 9
Трепти в килията свещта,
ала перото му не трепва.
Те спят. Той сам е във нощта
и търпеливо ни нашепва:

Историята ни е славна,
земи, победи и царства,
преди България да падне
във петвековната мъгла...
Разнасяй книгата, чети,
събуждай другите сърца!
Преписвай я и горд бъди
с юначни стари времена...
Хвърли се в битка като тях!
........................
Написал малка, тънка книга,
събуди ни един монах
и в паметта ни се издигна.


Честит празник на всички, които имат духовни водачи !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво! Извинявам се, че съм пропуснала този стих, но никога не е късно да се поправя, нали? Браво, че имаш перо за Паисий. Ние го възприемаме съвсем схематично, като част от историята, като учебен материал в училище. Някак си не си даваме съвсем ясно сметка какво е извършил Паисий. В онези времена без телефони, автомобили, компютри и интернет, този човек е направил чудо. Дори днес никой не може да го постигне. Делото му е било благословено от Бог и затова е успяло. Сам Паисий се е възприемал като служител Божий.
    Искрено ти благодаря, че си написала стих за него. Браво!
  • Благодаря на всички ви. Поздрав!
  • Много ми хареса поздрав!!!
  • Недекларативно и много въздействащо. Остава ми като лъч светлина от онази свещ! Благодаря ти!
  • Много силно..съвсем в духа на будителите... хубаво е че си намерила вдъхновение в почитта към тези светлинки...защото напоследък чувствам този празник и идеята му доста чужда....но си се справила великолепно...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...