31.10.2008 г., 22:03

Будител

1K 0 9
Трепти в килията свещта,
ала перото му не трепва.
Те спят. Той сам е във нощта
и търпеливо ни нашепва:

Историята ни е славна,
земи, победи и царства,
преди България да падне
във петвековната мъгла...
Разнасяй книгата, чети,
събуждай другите сърца!
Преписвай я и горд бъди
с юначни стари времена...
Хвърли се в битка като тях!
........................
Написал малка, тънка книга,
събуди ни един монах
и в паметта ни се издигна.


Честит празник на всички, които имат духовни водачи !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво! Извинявам се, че съм пропуснала този стих, но никога не е късно да се поправя, нали? Браво, че имаш перо за Паисий. Ние го възприемаме съвсем схематично, като част от историята, като учебен материал в училище. Някак си не си даваме съвсем ясно сметка какво е извършил Паисий. В онези времена без телефони, автомобили, компютри и интернет, този човек е направил чудо. Дори днес никой не може да го постигне. Делото му е било благословено от Бог и затова е успяло. Сам Паисий се е възприемал като служител Божий.
    Искрено ти благодаря, че си написала стих за него. Браво!
  • Благодаря на всички ви. Поздрав!
  • Много ми хареса поздрав!!!
  • Недекларативно и много въздействащо. Остава ми като лъч светлина от онази свещ! Благодаря ти!
  • Много силно..съвсем в духа на будителите... хубаво е че си намерила вдъхновение в почитта към тези светлинки...защото напоследък чувствам този празник и идеята му доста чужда....но си се справила великолепно...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...