Oct 31, 2008, 10:03 PM

Будител

  Poetry
1K 0 9
Трепти в килията свещта,
ала перото му не трепва.
Те спят. Той сам е във нощта
и търпеливо ни нашепва:

Историята ни е славна,
земи, победи и царства,
преди България да падне
във петвековната мъгла...
Разнасяй книгата, чети,
събуждай другите сърца!
Преписвай я и горд бъди
с юначни стари времена...
Хвърли се в битка като тях!
........................
Написал малка, тънка книга,
събуди ни един монах
и в паметта ни се издигна.


Честит празник на всички, които имат духовни водачи !

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво! Извинявам се, че съм пропуснала този стих, но никога не е късно да се поправя, нали? Браво, че имаш перо за Паисий. Ние го възприемаме съвсем схематично, като част от историята, като учебен материал в училище. Някак си не си даваме съвсем ясно сметка какво е извършил Паисий. В онези времена без телефони, автомобили, компютри и интернет, този човек е направил чудо. Дори днес никой не може да го постигне. Делото му е било благословено от Бог и затова е успяло. Сам Паисий се е възприемал като служител Божий.
    Искрено ти благодаря, че си написала стих за него. Браво!
  • Благодаря на всички ви. Поздрав!
  • Много ми хареса поздрав!!!
  • Недекларативно и много въздействащо. Остава ми като лъч светлина от онази свещ! Благодаря ти!
  • Много силно..съвсем в духа на будителите... хубаво е че си намерила вдъхновение в почитта към тези светлинки...защото напоследък чувствам този празник и идеята му доста чужда....но си се справила великолепно...

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...