Oct 31, 2008, 10:03 PM

Будител

  Poetry
1K 0 9
Трепти в килията свещта,
ала перото му не трепва.
Те спят. Той сам е във нощта
и търпеливо ни нашепва:

Историята ни е славна,
земи, победи и царства,
преди България да падне
във петвековната мъгла...
Разнасяй книгата, чети,
събуждай другите сърца!
Преписвай я и горд бъди
с юначни стари времена...
Хвърли се в битка като тях!
........................
Написал малка, тънка книга,
събуди ни един монах
и в паметта ни се издигна.


Честит празник на всички, които имат духовни водачи !

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво! Извинявам се, че съм пропуснала този стих, но никога не е късно да се поправя, нали? Браво, че имаш перо за Паисий. Ние го възприемаме съвсем схематично, като част от историята, като учебен материал в училище. Някак си не си даваме съвсем ясно сметка какво е извършил Паисий. В онези времена без телефони, автомобили, компютри и интернет, този човек е направил чудо. Дори днес никой не може да го постигне. Делото му е било благословено от Бог и затова е успяло. Сам Паисий се е възприемал като служител Божий.
    Искрено ти благодаря, че си написала стих за него. Браво!
  • Благодаря на всички ви. Поздрав!
  • Много ми хареса поздрав!!!
  • Недекларативно и много въздействащо. Остава ми като лъч светлина от онази свещ! Благодаря ти!
  • Много силно..съвсем в духа на будителите... хубаво е че си намерила вдъхновение в почитта към тези светлинки...защото напоследък чувствам този празник и идеята му доста чужда....но си се справила великолепно...

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...