cvete71vlubeno (Цветана Стефанова)
9 26
10 апр. 2014 г., 11:00

Будна 

  Поэзия » Любовная
1315 3 10

Тази вечер луната не спи,

тази вечер луната е будна

и във нейните светли очи

има капки - тъгата ѝ лунна...

 

Цяла  нощ ще бъде на небето.

И леглото - облак  ще е празно.

С плахия си трепет на сърцето

ще го чака... навярно напразно...

 

Тя очаква Слънцето  любимо

нея да прегърне... как го чака,

 ала Слънцето ѝ е  незримо.

Спи дълбоко.  Вече дойде мрака...

 

И тя чака... звездни сълзи рони

и в сърцето ѝ прелива... огън,

а през тъмните дървесни клони

тъжни капки лунен дъжд се гонят...

 

© Цветана Стефанова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Дани, Мариане, Роси! Радвам се, че моите писания ви харесват. От доста време не съм писала. Може би, защото Луната вече не е будна... спи и сънува чуден сън - реалност.
  • Много хубаво!
  • Красиво е! Поезията не трябва да бъде пунктуална; хубаво е, когато в приказката има нещо вълшебно, магическо, нещо, което да изненадва! А ти си го постигнала! Поздрави, Цвети!
  • Въздействащо и красиво..!
  • Благодаря, Веси!
  • На мен ми хареса образността и настроението! Поздрави!
  • Да,навярно би могло. Ще помисля... Благодаря, Жанет!
  • Хубаво е!
    Само че първият куплет е в съвсем различен ритъм от останалите. Това дразни. Дали би могло нещо там да се случи...
    Харесва ми също, че е много образно, представих си го
  • Не е важно, че Слънцето свети по-силно... не е важно, че човешките очи не виждат това... важна е само тя... сгряващата любов! Благодаря, Ирен!
  • Изгрев... Слънцето на хоризонта се появява...
    Вижда Луната любима и ...със любов я огрява!
    Свети по-силно, да я стопли желае...
    И може би успява, но човешко око това не го вижда. Той свети по-силно от нея...Съдба е !
Предложения
: ??:??