Будна
Тази вечер луната не спи,
тази вечер луната е будна
и във нейните светли очи
има капки - тъгата ѝ лунна...
Цяла нощ ще бъде на небето.
И леглото - облак ще е празно.
С плахия си трепет на сърцето
ще го чака... навярно напразно...
Тя очаква Слънцето любимо
нея да прегърне... как го чака,
ала Слънцето ѝ е незримо.
Спи дълбоко. Вече дойде мрака...
И тя чака... звездни сълзи рони
и в сърцето ѝ прелива... огън,
а през тъмните дървесни клони
тъжни капки лунен дъжд се гонят...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цветана Стефанова Все права защищены
