Apr 10, 2014, 11:00 AM

Будна

  Poetry » Love
1.7K 3 10

Тази вечер луната не спи,

тази вечер луната е будна

и във нейните светли очи

има капки - тъгата ѝ лунна...

 

Цяла  нощ ще бъде на небето.

И леглото - облак  ще е празно.

С плахия си трепет на сърцето

ще го чака... навярно напразно...

 

Тя очаква Слънцето  любимо

нея да прегърне... как го чака,

 ала Слънцето ѝ е  незримо.

Спи дълбоко.  Вече дойде мрака...

 

И тя чака... звездни сълзи рони

и в сърцето ѝ прелива... огън,

а през тъмните дървесни клони

тъжни капки лунен дъжд се гонят...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветана Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Дани, Мариане, Роси! Радвам се, че моите писания ви харесват. От доста време не съм писала. Може би, защото Луната вече не е будна... спи и сънува чуден сън - реалност.
  • Много хубаво!
  • Красиво е! Поезията не трябва да бъде пунктуална; хубаво е, когато в приказката има нещо вълшебно, магическо, нещо, което да изненадва! А ти си го постигнала! Поздрави, Цвети!
  • Въздействащо и красиво..!
  • Благодаря, Веси!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...