26 февр. 2008 г., 19:29

Букет от усмивки

968 0 8

Обещах ти усмивка, обсипана с пролет.
Обещах ти любов, без капка съмнение.
Цял ден обикалях като птица във полет,
да търся лъчи и добро настроение.

По слънчеви улици скитах с наслада,
и хората гледах, изучавах очите.
Спечелих си може би малка награда -
отново във мен избуяха мечтите.

Букет от усмивки открих на паважа,
от слънце огрян, тъй красив под небето.
И взех го за теб, за да мога да кажа:
"Усмивка за мен запази във сърцето!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Топлината на твоята усмивка
    подържах я в ръка ..
    и в миг ми се прииска
    да е само една
    но достатъчна да стопли моята душа ...

    Данчо страхотен стих си написал Голямо сърце и невероятно чиста душа !!!

  • Разкошен стих си написал!
    Поздрави и от мен!
  • Топъл, светъл, усмихнат стих!
    с обич, Йордан.

  • усмивка!
  • Пращам ти един букет от усмивки предизвикан от стиха ти!Поздрав!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...