Букетче
В градината на моята младост,
сега се връщам мислено назад.
Над нея няма облаци и дъжд,
там рáснат нежни,приказни цветя.
Там няма скръб,а само радост,
цъфтят надежда,вяра и любов.
Дори наивни,притаени,
мечтите носят аромата нов.
Набирам си букетче малко,
подарък правя си от тез' цветя.
Пораснах твърде много... Жалко!
До петдесет днес слагам "и една".
07.11.2018г.
Пловдив
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хари Спасов Все права защищены
