Букетче
В градината на моята младост,
сега се връщам мислено назад.
Над нея няма облаци и дъжд,
там рáснат нежни,приказни цветя.
Там няма скръб,а само радост,
цъфтят надежда,вяра и любов.
Дори наивни,притаени,
мечтите носят аромата нов.
Набирам си букетче малко,
подарък правя си от тез' цветя.
Пораснах твърде много... Жалко!
До петдесет днес слагам "и една".
07.11.2018г.
Пловдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
