27 авг. 2014 г., 21:48  

Букетче за лятото

664 0 6

На крилете на птиците прелетни тръгва си лятото.
Вече тръпне в зората кристалният утринен хлад,
уморените вечери кротко полягат в познатите
окосени ливади с топъл, земно тръпчив аромат.

Ще замине и този път. Знае реда на сезоните.
На богатата, ласкава есен отваря се път.
Само с жарка въздишка, от слънцето сякаш отронена,
ще напомни, че кратък е, пагубно кратък мигът.

Вече време е, знам. Ще ми липсват лъчите му огнени,
но все още не искам, още няма да вярвам в това -
то е тук, в моя ден, още не е в красивите спомени,
още пеят щурци, още има прекрасни цветя.

Ще се радвам сега, а щом дойде часът за изпращане,
с лъчезарна усмивка, букетче и тих благослов,
ще се втурна след него, да напълня с мечтите си чашата,
от която отпивах светлина, слънчев смях и любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не ни се иска да го пуснем...
    Много добре си предала усещането.
  • Приказно!
  • Тъжно е...Не искам да свършва!Добре,че колелото на сезоните(а и на живота) се върти, за да имаме отново прекрасните си изживявания.Много си добра!!!
  • Красиво е твоето лято,Вики!
  • А лятото е толкова неща -
    одраскано коляно на хлапе,
    хербарий с чувства, наместо листа
    и плясък от вълните на море...
    И топлина когато ти простят,
    и светлина когато си простиш.
    Ръце които да те подкрепят
    или един красив и топъл стих...

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....