Aug 27, 2014, 9:48 PM  

Букетче за лятото

  Poetry
665 0 6

На крилете на птиците прелетни тръгва си лятото.
Вече тръпне в зората кристалният утринен хлад,
уморените вечери кротко полягат в познатите
окосени ливади с топъл, земно тръпчив аромат.

Ще замине и този път. Знае реда на сезоните.
На богатата, ласкава есен отваря се път.
Само с жарка въздишка, от слънцето сякаш отронена,
ще напомни, че кратък е, пагубно кратък мигът.

Вече време е, знам. Ще ми липсват лъчите му огнени,
но все още не искам, още няма да вярвам в това -
то е тук, в моя ден, още не е в красивите спомени,
още пеят щурци, още има прекрасни цветя.

Ще се радвам сега, а щом дойде часът за изпращане,
с лъчезарна усмивка, букетче и тих благослов,
ще се втурна след него, да напълня с мечтите си чашата,
от която отпивах светлина, слънчев смях и любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не ни се иска да го пуснем...
    Много добре си предала усещането.
  • Приказно!
  • Тъжно е...Не искам да свършва!Добре,че колелото на сезоните(а и на живота) се върти, за да имаме отново прекрасните си изживявания.Много си добра!!!
  • Красиво е твоето лято,Вики!
  • А лятото е толкова неща -
    одраскано коляно на хлапе,
    хербарий с чувства, наместо листа
    и плясък от вълните на море...
    И топлина когато ти простят,
    и светлина когато си простиш.
    Ръце които да те подкрепят
    или един красив и топъл стих...

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...