На крилете на птиците прелетни тръгва си лятото.
Вече тръпне в зората кристалният утринен хлад,
уморените вечери кротко полягат в познатите
окосени ливади с топъл, земно тръпчив аромат.
Ще замине и този път. Знае реда на сезоните.
На богатата, ласкава есен отваря се път.
Само с жарка въздишка, от слънцето сякаш отронена,
ще напомни, че кратък е, пагубно кратък мигът.
Вече време е, знам. Ще ми липсват лъчите му огнени,
но все още не искам, още няма да вярвам в това -
то е тук, в моя ден, още не е в красивите спомени,
още пеят щурци, още има прекрасни цветя. ...