27.08.2014 г., 21:48  

Букетче за лятото

666 0 6

На крилете на птиците прелетни тръгва си лятото.
Вече тръпне в зората кристалният утринен хлад,
уморените вечери кротко полягат в познатите
окосени ливади с топъл, земно тръпчив аромат.

Ще замине и този път. Знае реда на сезоните.
На богатата, ласкава есен отваря се път.
Само с жарка въздишка, от слънцето сякаш отронена,
ще напомни, че кратък е, пагубно кратък мигът.

Вече време е, знам. Ще ми липсват лъчите му огнени,
но все още не искам, още няма да вярвам в това -
то е тук, в моя ден, още не е в красивите спомени,
още пеят щурци, още има прекрасни цветя.

Ще се радвам сега, а щом дойде часът за изпращане,
с лъчезарна усмивка, букетче и тих благослов,
ще се втурна след него, да напълня с мечтите си чашата,
от която отпивах светлина, слънчев смях и любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не ни се иска да го пуснем...
    Много добре си предала усещането.
  • Приказно!
  • Тъжно е...Не искам да свършва!Добре,че колелото на сезоните(а и на живота) се върти, за да имаме отново прекрасните си изживявания.Много си добра!!!
  • Красиво е твоето лято,Вики!
  • А лятото е толкова неща -
    одраскано коляно на хлапе,
    хербарий с чувства, наместо листа
    и плясък от вълните на море...
    И топлина когато ти простят,
    и светлина когато си простиш.
    Ръце които да те подкрепят
    или един красив и топъл стих...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...