27 янв. 2025 г., 05:23

Буквар за влюбени

534 1 1

БУКВАР ЗА ВЛЮБЕНИ

 

Темане ли ти сторих, че Господ изсипа над мене река?

Цианкалий ли ръснах на дечицата свои в компота?

С всеки ред – ситно-ситно написан от моята слаба ръка,

аз към теб съм вървял – неотлъчен и сам, и без ропот.

 

Ако утре се съмне, ще ти кажа няколко плахи неща –

учил съм ги в букварчето, което си носех на пазвица,

например – обичам те, лека нощ, добра стига, ласка и доброта,

туй то – изгуби ми се букварчето, плъховете ми го изядоха.

 

Не преминах пустини – и с теб не вървях край реки,

сигурен съм обаче, че ти си вървяла в стърнището,

през което ми се търкаляха отеснелите брачни халки

и си влачех синджирите, прикован на стената към Нищото.

 

Върху мен се изсипваха дъждове, милвали кулата на Вавилон,

ние с теб си говорим на различни, но ясни езици –

ти носиш слънце в косици и сенце за грохалия ми кон,

ще ти платя със 7000 метра ята незазидани птици.

 

Да поседнем в тревите, дълъг е пътят, от буквара сега ще чета,

всичко, което знам, ти го спастрих от плъховете и язовците,

време е да се пилея – сиромах през твоите натежали, златни жита,

ето ти го букварчето – на сухеца в скрина да си го пазиш.

 

Късах страница по страница от преминалия без теб мой живот

и се уча да сгъвам от светлината – и да пускам хартиени птици…

Ако още си Господ и нейде те има, да ми я пазиш в небесния свод,

не ми взимай зениците, Господи,

не ми взимай зениците!

 

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

(Б м.) Това стихотворение даде заглавието на книгата ми „Буквар за влюбени“, излязла от печат в ИК „Захарий Стоянов“ – София, през 2011-а година. Томчето съдържа 335 творби и все още може да се намери в големите книжарски вериги като „Хеликон“, „Сиела“ и др.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Няма такава поезия.

    Късах страница по страница от преминалия без теб мой живот
    и се уча да сгъвам от светлината – и да пускам хартиени птици…
    Ако още си Господ и нейде те има, да ми я пазиш в небесния свод,
    не ми взимай зениците, Господи,
    не ми взимай зениците!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...