27.01.2025 г., 5:23

Буквар за влюбени

540 1 1

БУКВАР ЗА ВЛЮБЕНИ

 

Темане ли ти сторих, че Господ изсипа над мене река?

Цианкалий ли ръснах на дечицата свои в компота?

С всеки ред – ситно-ситно написан от моята слаба ръка,

аз към теб съм вървял – неотлъчен и сам, и без ропот.

 

Ако утре се съмне, ще ти кажа няколко плахи неща –

учил съм ги в букварчето, което си носех на пазвица,

например – обичам те, лека нощ, добра стига, ласка и доброта,

туй то – изгуби ми се букварчето, плъховете ми го изядоха.

 

Не преминах пустини – и с теб не вървях край реки,

сигурен съм обаче, че ти си вървяла в стърнището,

през което ми се търкаляха отеснелите брачни халки

и си влачех синджирите, прикован на стената към Нищото.

 

Върху мен се изсипваха дъждове, милвали кулата на Вавилон,

ние с теб си говорим на различни, но ясни езици –

ти носиш слънце в косици и сенце за грохалия ми кон,

ще ти платя със 7000 метра ята незазидани птици.

 

Да поседнем в тревите, дълъг е пътят, от буквара сега ще чета,

всичко, което знам, ти го спастрих от плъховете и язовците,

време е да се пилея – сиромах през твоите натежали, златни жита,

ето ти го букварчето – на сухеца в скрина да си го пазиш.

 

Късах страница по страница от преминалия без теб мой живот

и се уча да сгъвам от светлината – и да пускам хартиени птици…

Ако още си Господ и нейде те има, да ми я пазиш в небесния свод,

не ми взимай зениците, Господи,

не ми взимай зениците!

 

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

(Б м.) Това стихотворение даде заглавието на книгата ми „Буквар за влюбени“, излязла от печат в ИК „Захарий Стоянов“ – София, през 2011-а година. Томчето съдържа 335 творби и все още може да се намери в големите книжарски вериги като „Хеликон“, „Сиела“ и др.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма такава поезия.

    Късах страница по страница от преминалия без теб мой живот
    и се уча да сгъвам от светлината – и да пускам хартиени птици…
    Ако още си Господ и нейде те има, да ми я пазиш в небесния свод,
    не ми взимай зениците, Господи,
    не ми взимай зениците!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...