27.01.2025 г., 5:23

Буквар за влюбени

532 1 1

БУКВАР ЗА ВЛЮБЕНИ

 

Темане ли ти сторих, че Господ изсипа над мене река?

Цианкалий ли ръснах на дечицата свои в компота?

С всеки ред – ситно-ситно написан от моята слаба ръка,

аз към теб съм вървял – неотлъчен и сам, и без ропот.

 

Ако утре се съмне, ще ти кажа няколко плахи неща –

учил съм ги в букварчето, което си носех на пазвица,

например – обичам те, лека нощ, добра стига, ласка и доброта,

туй то – изгуби ми се букварчето, плъховете ми го изядоха.

 

Не преминах пустини – и с теб не вървях край реки,

сигурен съм обаче, че ти си вървяла в стърнището,

през което ми се търкаляха отеснелите брачни халки

и си влачех синджирите, прикован на стената към Нищото.

 

Върху мен се изсипваха дъждове, милвали кулата на Вавилон,

ние с теб си говорим на различни, но ясни езици –

ти носиш слънце в косици и сенце за грохалия ми кон,

ще ти платя със 7000 метра ята незазидани птици.

 

Да поседнем в тревите, дълъг е пътят, от буквара сега ще чета,

всичко, което знам, ти го спастрих от плъховете и язовците,

време е да се пилея – сиромах през твоите натежали, златни жита,

ето ти го букварчето – на сухеца в скрина да си го пазиш.

 

Късах страница по страница от преминалия без теб мой живот

и се уча да сгъвам от светлината – и да пускам хартиени птици…

Ако още си Господ и нейде те има, да ми я пазиш в небесния свод,

не ми взимай зениците, Господи,

не ми взимай зениците!

 

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

(Б м.) Това стихотворение даде заглавието на книгата ми „Буквар за влюбени“, излязла от печат в ИК „Захарий Стоянов“ – София, през 2011-а година. Томчето съдържа 335 творби и все още може да се намери в големите книжарски вериги като „Хеликон“, „Сиела“ и др.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма такава поезия.

    Късах страница по страница от преминалия без теб мой живот
    и се уча да сгъвам от светлината – и да пускам хартиени птици…
    Ако още си Господ и нейде те има, да ми я пазиш в небесния свод,
    не ми взимай зениците, Господи,
    не ми взимай зениците!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...