БУКВАР ЗА ВЛЮБЕНИ
Темане ли ти сторих, че Господ изсипа над мене река?
Цианкалий ли ръснах на дечицата свои в компота?
С всеки ред – ситно-ситно написан от моята слаба ръка,
аз към теб съм вървял – неотлъчен и сам, и без ропот.
Ако утре се съмне, ще ти кажа няколко плахи неща –
учил съм ги в букварчето, което си носех на пазвица,
например – обичам те, лека нощ, добра стига, ласка и доброта,
туй то – изгуби ми се букварчето, плъховете ми го изядоха.
Не преминах пустини – и с теб не вървях край реки,
сигурен съм обаче, че ти си вървяла в стърнището,
през което ми се търкаляха отеснелите брачни халки ...