Jan 27, 2025, 5:23 AM

Буквар за влюбени

  Poetry » Love
535 1 1

БУКВАР ЗА ВЛЮБЕНИ

 

Темане ли ти сторих, че Господ изсипа над мене река?

Цианкалий ли ръснах на дечицата свои в компота?

С всеки ред – ситно-ситно написан от моята слаба ръка,

аз към теб съм вървял – неотлъчен и сам, и без ропот.

 

Ако утре се съмне, ще ти кажа няколко плахи неща –

учил съм ги в букварчето, което си носех на пазвица,

например – обичам те, лека нощ, добра стига, ласка и доброта,

туй то – изгуби ми се букварчето, плъховете ми го изядоха.

 

Не преминах пустини – и с теб не вървях край реки,

сигурен съм обаче, че ти си вървяла в стърнището,

през което ми се търкаляха отеснелите брачни халки

и си влачех синджирите, прикован на стената към Нищото.

 

Върху мен се изсипваха дъждове, милвали кулата на Вавилон,

ние с теб си говорим на различни, но ясни езици –

ти носиш слънце в косици и сенце за грохалия ми кон,

ще ти платя със 7000 метра ята незазидани птици.

 

Да поседнем в тревите, дълъг е пътят, от буквара сега ще чета,

всичко, което знам, ти го спастрих от плъховете и язовците,

време е да се пилея – сиромах през твоите натежали, златни жита,

ето ти го букварчето – на сухеца в скрина да си го пазиш.

 

Късах страница по страница от преминалия без теб мой живот

и се уча да сгъвам от светлината – и да пускам хартиени птици…

Ако още си Господ и нейде те има, да ми я пазиш в небесния свод,

не ми взимай зениците, Господи,

не ми взимай зениците!

 

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

(Б м.) Това стихотворение даде заглавието на книгата ми „Буквар за влюбени“, излязла от печат в ИК „Захарий Стоянов“ – София, през 2011-а година. Томчето съдържа 335 творби и все още може да се намери в големите книжарски вериги като „Хеликон“, „Сиела“ и др.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Няма такава поезия.

    Късах страница по страница от преминалия без теб мой живот
    и се уча да сгъвам от светлината – и да пускам хартиени птици…
    Ако още си Господ и нейде те има, да ми я пазиш в небесния свод,
    не ми взимай зениците, Господи,
    не ми взимай зениците!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...