Булевард
Когато бяхме деца
и вървяхме под дебелите сенки
на онзи, голям Булевард...
Не знаехме, още кои сме,
нито, кои ли ще станем
Само знаехме ...
днес, че денят ще е слънчев
или пък ... утре, че ще вали
Класното в Петък е!
Винаги в Петък!
Цяла седмица,
ще е без много игри!
Когато бяхме деца,
и по Булеварда,
под дебелите,
стари сенки вървяхме...
си говорехме...кой, какво
ще яде за обяд!
Кой е влюбен и кой е разлюбен!
Кой поредният филм е изгледал...
Коя плоча е "хит" на деня...
Коя книга е днес на пазара!
Кой, къде ще почива (със мама и татко)
Кой, не може да се наспива!
Кой какви сънища има?
Кой, за какво си мечтае?
Там на пейките по Булеварда,
Ей, такива... си ги говорехме...
И живеехме своето детство и младост
Кога кротко, кога бурно!
А времето, като пясък,
се изсипваше през сандала...
Днес...
Детството, младостта...отдавна ги няма...
А Булеварда,
със своето безгрижие
там някъде... в тях си остана...
Valentina Mitova
02/03/2022
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Valentina Mitova Все права защищены
