Когато видях твойте сини очи,
въздъхнах и рекох си – ах!
В кръшните твои бедра и гърди,
кумир свой за "женска” избрах.
И рекох си аз – това ще да е,
жената на мойте мечти!
- Е, хайде с мен на тавана ела,
да бъдеме заедно, чак до зори!
А утре с теб ще обърнеме гръб –
ще тръгнем в различни страни.
- Е, хайде ела! При мене ела –
за утре, недей ти мисли!
08.02.1984 г.
© Бостан Бостанджиев Все права защищены
това пък какво прави тук?