Когато видях твойте сини очи,
въздъхнах и рекох си – ах!
В кръшните твои бедра и гърди,
кумир свой за "женска” избрах.
И рекох си аз – това ще да е,
жената на мойте мечти!
- Е, хайде с мен на тавана ела,
да бъдеме заедно, чак до зори!
А утре с теб ще обърнеме гръб –
ще тръгнем в различни страни.
- Е, хайде ела! При мене ела –
за утре, недей ти мисли!
08.02.1984 г.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
