Когато видях твойте сини очи,
въздъхнах и рекох си – ах!
В кръшните твои бедра и гърди,
кумир свой за "женска” избрах.
И рекох си аз – това ще да е,
жената на мойте мечти!
- Е, хайде с мен на тавана ела,
да бъдеме заедно, чак до зори!
А утре с теб ще обърнеме гръб –
ще тръгнем в различни страни.
- Е, хайде ела! При мене ела –
за утре, недей ти мисли!
08.02.1984 г.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
