8 нояб. 2016 г., 23:04

Булка

592 1 2

Прекрасна си в бялата рокля, 

нежна, красива, щастлива! 

А пръстенът как ти отива! 

Татко ръката ти гали -

детската още го пари!  

Плаче майка, сестра -

от болка, от радост, от суматоха. 

Бялата рокля-мечта и утеха, 

ненужна за някои дреха, 

за майката - от господ закрила на чедото! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересно и ралично! Харесах!
  • Неслучайно булчинските рокли са бели. Това е цветът на щастието. Накара ме да се замисля, Василке, защо всички народи имат този обичай. Интересна поезия поднасяш -
    с острота и оригиналност. Поздрав!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...