30 сент. 2016 г., 07:39

Бумеранг

496 0 0

Светът е свят, а аз съм бумеранг.
От мама се научих да се връщам.
Сърцето ми звъни, като че чан
запява нежно в бащината къща.

 

Много виждат в бъдещето враг.
Аз надлитам лошото, а после
връщам се, за да се хвърля пак
в глобално незададени въпроси.

 

Нямам хъс да гоня висота.
Благи мисли, тялото ми носят.
Цял живот, напред - назад летя.
На готово, никога не прося.

 

Бумеранг съм. Връщам се назад.
Миналото, мие ми крилете.
Не забравям родния си град,
въпреки, че в него аз не светя.

 

Бъдещето чака в тишина.
Спомените теглят ме обратно.
И сега не спирам да летя.
Бумеранг съм. Май, че го загатнах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...