30.09.2016 г., 7:39

Бумеранг

499 0 0

Светът е свят, а аз съм бумеранг.
От мама се научих да се връщам.
Сърцето ми звъни, като че чан
запява нежно в бащината къща.

 

Много виждат в бъдещето враг.
Аз надлитам лошото, а после
връщам се, за да се хвърля пак
в глобално незададени въпроси.

 

Нямам хъс да гоня висота.
Благи мисли, тялото ми носят.
Цял живот, напред - назад летя.
На готово, никога не прося.

 

Бумеранг съм. Връщам се назад.
Миналото, мие ми крилете.
Не забравям родния си град,
въпреки, че в него аз не светя.

 

Бъдещето чака в тишина.
Спомените теглят ме обратно.
И сега не спирам да летя.
Бумеранг съм. Май, че го загатнах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...