Sep 30, 2016, 7:39 AM

Бумеранг

  Poetry
497 0 0

Светът е свят, а аз съм бумеранг.
От мама се научих да се връщам.
Сърцето ми звъни, като че чан
запява нежно в бащината къща.

 

Много виждат в бъдещето враг.
Аз надлитам лошото, а после
връщам се, за да се хвърля пак
в глобално незададени въпроси.

 

Нямам хъс да гоня висота.
Благи мисли, тялото ми носят.
Цял живот, напред - назад летя.
На готово, никога не прося.

 

Бумеранг съм. Връщам се назад.
Миналото, мие ми крилете.
Не забравям родния си град,
въпреки, че в него аз не светя.

 

Бъдещето чака в тишина.
Спомените теглят ме обратно.
И сега не спирам да летя.
Бумеранг съм. Май, че го загатнах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...