26 дек. 2015 г., 19:46

Бунтът на овцата

820 0 0

 

 


Гадният чакал партиен, 
кичещ се със лъвска грива,
дето бие се в гърдите -  
Кризата със менe мина!
Отсега добре ще спите,

чудна ще е таз догодина!
Пенсионерът ли, твърдите,
печката си пали с книга?
От коледния бонус гладен
няма как да се заспива.
Няма и синът на депутата

да докосне с пръст мотика,
а татко тиквата го скъсва
тая геополитика,
стачките на полицая
и народния владика,
на музейния работник,
как на тия все не стига?


Давай, извaди от парламента

гнусната ската крадлива!
Нека молят да не драснем
клечката върху бензина,
първокачествена смес
от мазната им лимузина.
Запали БГ създателя

на овчата доктрина -
академици не ми трябват,
стадото на половина!
Циганинът да гуляе,
синовете му седмина,
българинът да не мрънка,
неговите са в чужбина,
да си слуша стара чалга
и да чака мека зима!


Зашита на гърба стои

тая грозна кожа овча,
от бай Тошо стригани
още отвратително подхожда.
Раздирай, мятай плът след плът,

свободата трябвало да се изстрада,
слугата чака да го призоват,
опълченецът към пушката посяга!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Хаджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...